Котвите в Диневи Ризорт – снимки
Анонс за потъналата история на Черно Море, как се е образувало и мита за потопа
Този снимков анонс е посветен на Нейно Величество Котвата, която намира място в градините на Диневи ризорт, Свети Влас, символизира връзка на крайбрежните селища с морето, както и значението на морската търговия за местното население, което изкарва своята прехраната с корабоплаване още от древни времена.
Водите на Черно море изпълват изолирана падина, образувала се през миоцена в процеса на активно планинообразуване. Така древният океан Тетис се е раздробил на няколко отделни големи водоема, чиито наследници днес са Черно, Азовско, Аралско и Каспийско море.
Една от възможните хипотези (създадена от проф. Петко Димитров през 1982 г. и допълнена от американските учени Ryan and Pitman, 1997) за възникването на Черно море гласи, че преди около 7500 години същото представлявало безотточно сладководно езеро. Бреговете му били разположени на около сто метра под нивото на Световния океан.
Към края на последния ледников период нивото на океаните рязко се повишило. Така през най-ниската част на съвременния Босфор от Средиземно море нахлула морска вода към басейна на тогавашното езеро. В подкрепа на тази хипотеза се привежда подводната река, открита на дъното на Черно море през 2010 г., която се е образувала преди около 6000 години и продължава да тече и днес. Нивото на морето започнало бързо да се повдига и за кратко време били залети около 100 000 km² по крайбрежието, които по това време били населени и от хора. Вероятно този факт е послужил за изграждането на мита за потопа.
В резултат на повишаване на солеността на водата сладководните видове измрели, потънали на дъното и се превърнали в разлагаща се маса. Продукт от гниенето е сероводородът, чиято концентрация на дъното на морето е доста висока.
Експедицията, наречена Black Sea Maritime Archaeology Project (Черноморски археологически проект) успява да намери идеално запазени благодарение на сероводорода потънали антични кораби, сканирани триизмерно с подводни роботи. В предишните етапи на експедицията са били открити 40 кораба, а през 2017 – още 20 – с помощта на два подводни робота. Откритието включва галери от Римската, Византийската и Османската империя. Някои от тях са потънали около 400 г. пр.н.е.
Най-ранното корабокрушение, което е проучено, е наречено условно „Кораб на Одисей“. Това е кораб от началото на IV век пр. Хр., който лежи на дълбочина около 1700 м в северната зона. Той вероятно е бил военен или военно-търговски. На практика е идентичен с кораба, който може да се види на една много известна червенофигурна гръцка ваза, пазеща се в Британския музей. На нея е изобразен митът за Одисей, който минава покрай сирените.
Паралелно с изследванията на корабите в открито море започва проект за разкопаване на археологически обект, открит в края на 70-те години на м. в., пред устието на р. Ропотамо – селище от ранната бронзова епоха.