Динко Динев и Йордан Динев - Двамата братя и Свети Влас - Интервю

Уважаеми приятели,

Не страдаме и от манията, че сме направили нещо велико. През изминалия четвърт век ние двамата гоним детски мечти.

Опитахме да превърнем родното си място в елитен курорт. Постарахме се да изпълним несбъднатия блян на нашия покоен баща – яхтено пристанище. Надяваме се да е доволен – там горе. Градим домове по морето и в планината, обработваме земя в полето. Докато се усетим, компаниите ни станаха 51 – даже ние не знаем с колко работници и служители. Понякога се чудим, когато ни наричат „Строители на туризма“, „Властелините на морето“ и т.н. – така ли е, не е ли така…

Дали успяхме да постигнем мечтите си? Знаем ли. След всеки покорен връх се появява нов, още по-висок. След това се спускаме.

После пак нагоре. Осъзнахме, че вървим по спирала – нагоре, надолу.

Значимо ли е направеното от нас, ще стане ясно поне след 50 години. Само дистанцията на времето може да покаже крачили ли сме успешно или сме бягали на място по пътя на живота.

От камбанарията на жизнения си опит виждаме, че най-смисленото, с което сме се занимавали през изминалите 28 години, са децатa ни и дейността на нашата благотворителна фондация „Българска памет – братя Диневи“. Останалото постепенно отива под графата „Суета сует“.

Сигурното е едно. Каквото и да сме постигнали, то се дължи на братската връзка помежду ни – тя е тази, която ни съхрани в сложното време между две хилядолетия.

Смятаме, че животът е прекрасен и трябва да му се радваме всекидневно – заедно с приятелите си. Това е нашата философия – наслаждаваме се, гонейки мечтите си. Все пак, това е някакъв опит – може да бъде полезен някому. А ако не помогне, няма и да попречи никому.

 

Динко Динев и Йордан Динев